Самуиловата крепост
Самуилова крепост, разположена в Ключката клисура между планините Беласица и Огражден, е средновековна укрепителна структура, част от мащабна фортификационна система, изградена вероятно в периода 1009 – 1013 година по време на управлението на цар Самуил. Според византийските хронисти от XI век, като Йоан Скилица, Георги Кедрин, Йоан Зонара и други, Ключката клисура е била предпазена от широка преградна стена, наречена дема.Самата Самуилова крепост е изградена върху тракийско и ранно-българско славянско селище. Цар Самуил укрепва хълма Куфалница с три вала и два рова, концентрично разположени. Вътрешният вал има сложна конструкция с камъни и дървени греди, гребенът му завършва с широка стена от ломени камъни. На върха на хълма се откриват основи на дървена наблюдателна и отбранителна кула, свързана с каменната стена. Останалите два вала са с еднаква структура на насипа.Самуиловата крепост е част от българската укрепителна традиция и е свързана с исторически събития от 1014 година, включително Беласишката битка. През този период византийският император Василий II разгромява българската армия в битката, след което ослепява пленените български воини. Крепостта играе важна роля в стратегическия контрол на Ключката клисура и е използвана като команден военно-стратегически пункт.През 1916 година по време на Първата световна война, Богдан Филов и Йордан Иванов посещават местата, свързани с битката при Беласица, и описват останките от укреплението. Филов подчертава важността му в историята и го сравнява с укреплението в Самуиловата столица в Преспа.
Община Петрич, 5км от село Ключ, Χ – ΧΙ век