Римско селище Абритус
Абритус, разположен в североизточната част на България, е антично римско селище, чиято история простира векове назад. Намиращият се на около 2.5 км източно от съвременния център на Разград град, съхранява в себе си богато историческо наследство и представлява значим туристически обект.Абритус започва като тракийско селище и през I век става римски военен лагер, който по-късно е трансформиран в град през II век. През периода II-IV век, градът достига своя културен и икономически връх. Произходът на името Абритус е латински, със значението "стръмен". Градът също така е известен като център на епархия през IV век, с епископ на име Марциан. През 586 г., обаче, Абритус е разрушен от аварите, след което през VII-VIII век възниква българско селище, което продължава да съществува до Х век.Археологическите разкопки в Абритус предоставят ценна информация за развитието на града. От 1953 г. насам Теофил Иванов провежда разнообразни разкопки, където открива римски кастел и ранновизантийски град. Градът е строен по типичния римски модел, с прави улици, форум и водопроводна система. В резултат от разкопките се откриват и двете християнски църкви, които свидетелстват за религиозния живот в града. Разположен на площ от 1000 дка, резерватът Абритус обхваща паметници от римската, тракийската и средновековната българска култура. Сред най-забележителните са античният град Абритус с площ от 150 дка, както и откритият музей, в който са представени най-ценните находки, сред които Златният Пегас и голямото съкровище от 835 златни римски монети от V век. Този богат археологически резерват предоставя уникална възможност за по-добро разбиране на българската история и култура, като привлича туристи и историци от цял свят.
Североизточна България, II – IV век
Сподели:
