Рилски манастир
Рилският манастир „Свети Иван Рилски“ е един от най-значимите и културно богати паметници в България, заемащ ключово място в историята и културата на страната. Той е символ на духовността и образованието през различни периоди от българската история.През 1983 г., ЮНЕСКО го вписва в Списъка на световното наследство като част от културното наследство на човечеството.
Манастирът е основан през Х век от свети Йоан Рилски Чудотворец, който избира местността по горното течение на Рилска река за своя постник и там създава първата обител. През 1335 г. е построена отбранителна кула и малка черква, които днес представляват най-старата запазена сграда в манастира. През 1469 г. мощите на свети Йоан Рилски са пренесени обратно в манастира, което е важно събитие за българската църковна история.
През различните периоди от българската история, манастирът е бил обект на различни нападения и разрушения, но винаги е бил възстановяван и обновяван. През 1778 г., 1818 г. и 1821 г. той е атакуван и ограбен от различни вражески сили. През 1833 г. изпада в стихийния пожар, който унищожава почти всички сгради, с изключение на пирга и църквата.
През 1834 г., след ограниченията, наложени от османската власт, манастирът се разширява в сегашния си вид, като се строят сгради на 4 и 5 етажа. Този архитектурен комплекс образува голям ансамбъл, който включва музей в партерния етаж. През 1840 г. се изработва нов иконостас на църквата.
През XIX и XX век манастирът играе важна роля в развитието на българската образователна система. Той служи като убежище и подкрепа за велики български революционери, сред които Васил Левски, Ильо войвода, Гоце Делчев и други.
Западна България,община Рила, 1335 – 1833 г.