Преображенски манастир
Преображенският манастир е исторически обект в Северна България, разположен на 7 километра северно от град Велико Търново, в Дервентския пролом на река Янтра. Основан по времето на Втората българска държава през 13–14 век, той е четвъртият по големина в България и най-големият от манастирите около Велико Търново.
Преображенският манастир е известен още като Сарин или Шишманов манастир, свързан с личностите на втората съпруга на българския цар Иван-Александър – Сара и сина им цар Иван Шишман. Те даряват значителни средства за неговата реконструкция и ремонт през 1360 г., след което манастирът придобива автономност.
През Средновековието, манастирът е бил разположен на друго място, но след разрушаването му към края на 14 век, Преображенският манастир е възстановен през 1825 г. на сегашното си местоположение от рилския монах отец Зотик. Сградите на манастира, издигнати през 19 век, представляват типичен пример за средновековни манастири-крепости.
През 1834 г., започва строежът на главната църква, която е завършена през 1837 г. и украсена със стенописи от Захарий Зограф. Манастирът е свързан с имената на революционери като Филип Тотю, Ангел Кънчев и поп Харитон Халачев, които са намирали убежище в него.
Преображенският манастир съчетава историческо, културно и религиозно значение, като е национален исторически паметник. Той е отличен с богатата си колекция от стенописи, икони и други културни съкровища, представляващи важна част от българското културно наследство. Обявяването му за паметник националност е начин да се запази и предаде на следващите поколения богатството на българската история и култура.
Област Велико Търново, ΧΙΙΙ – XIV век
Сподели:
