
Праисторически комплекс Ковил
Скално-култовият праисторически комплекс Ковил се разполага между селата Ковил, Джанка и Бараци, между притоците на реките Крумовица и Дюшун дере. Този комплекс е по-голям от други известни скално-култови комплекси като Перперикон, Белинташ и Харман кая. Централната част се предполага, че е в района на Белите скали, където има девет светилища, макар че критериите за тяхното разграничаване не са ясни. Някои от тези светилища са в унищожено състояние, а други са недовършени.
Централната част на комплекса, известна като Ак кая, е изградена от светли вулканични туфи и е покрита с храсти и дървета. Плочата е покрита с дебел чимов слой, който става по-тънък към запад. Повърхността на платото показва следи от заселване през дълъг период от време, от праисторическите времена до модерната епоха.
Проучвания на комплекса са проведени в периода 1989-1993 г. от български археолози. Светилището в Ак кая е разположено на бял скален венец от вулканични туфи и показва следи от зид без спойка. На билото са изсечени много съоръжения с култов характер, включително жертвеници и улеи. Открит е и антропоморфен идол, а в близост има скална гробница или останки от древен град. На платото са издълбани улеи с неизвестно предназначение, както и следи от по-късни градежи.
Близо до автомобилния път Крумовград – Хасково се видят очертанията на скален некропол, с девет гроба, от които три са добре запазени, четири са почти напълно унищожени, а два са недовършени. Погребенията включват трупоизгаряне, а останките и даровете се полагат в урна или директно на терена. Некрополът е датиран от II в. пр. Хр. до I в. сл. Хр.
Област Кърджали, XIV – XII в. пр. Хр.