Плочи от Столоватец
Светилището в местността Столоватец представлява важен археологически обект в България, съдържащ мраморни стели с интересни релефни украси. Този обект е открит случайно през 1953 г. и се асоциира със светилище, вероятно посветено на слънцето. Стелите се датират от края на бронзовата и началото на желязната епоха.Изображенията на стелите включват геометрични украси, като скачени трискели и двойни спирали, които се тълкуват като слънчеви символи. Най-голямата стела представя лъчисто слънце в средата на ладиевидно изобразен двуглав дракон. Пред дракона стои мъжка фигура, което може да представлява религиозен или митологичен момент. Анализът на стелите е предмет на различни научни тълкувания.Професор Васил Марков изразява хипотезата, че изображението от голямата стела представлява атрибут на слънцето, подобен на този в българския фолклор. Той асоциира сцената с етап от религиозното мислене на траките и представя предаването на тайното знание от соларно-хтоничното божество на траките – тракийският Дионис, на прадеда, първият тракийски цар и жрец.
Въпреки тези различия в тълкуванията, светилището в местността Столоватец остава важен археологически паметник, който осветлява древната история и религиозни практики в този регион.
Югозападна България, до град Разлог, I хилядолетие пр. Хр.