Пещера Магура
Магурата, официално Рабишка пещера от 1942 г. до 24 октомври 1972 г., е известна пещера в Северозападна България, разположена в област Видин, община Белоградчик. Тя е наричана и неофициално "Магура". Пещерата е известна с рисунците си, създадени още през палеолита, както и с многобройните прилепи.
Магурата се намира на южния склон на карстовия рид Рабишка могила, част от Западния Предбалкан, на около 18 km северозападно от град Белоградчик и на около 1,5 km северозападно от село Рабиша.
Пещерата е формирана от карстови процеси в долнокредитни сивобели варовици и е една от най-големите в България. Изходът от нея се нарича Вратача.
В Магурата има различни зали и галерии с интересни имена като Триумфална зала, Полето, Хармана, Прилепна галерия, Стрелбището, Галерия с рисунки, Зловеща галерия, Слънчева зала, Зала на сталактитите, Зала на падналия бор, Зала на тополата, Тронна зала, Концертна зала. Някои от тези зали са с изключително големи размери, като в Триумфалната зала има дори малко езеро. Температурата в пещерата е постоянна и достига 12 °C. Общата дължина на галериите е 2500 m.
Магурата е известна с рисунки по стените, създадени през различни исторически периоди. Те варират от късен палеолит до бронзовата епоха, а са изработени с използването на гуано (тор от прилепи). Рисунките представляват ловни сцени, слънчево-лунен календар, плодородие и други мотиви. Достъпът до "Галерията с рисунките" в пещерата е бил преустановен с Принудителна административна мярка, съставена от инспектор в ГД ИОКН на Министерство на културата.
Северозападна България, област Видин, няма информация
Сподели:
