Оструша
Гробнично-култовият комплекс Оструша, открит под могилата със същото име край град Шипка в Област Стара Загора, е открит през април 1993 г. от българския археолог Георги Китов. Този комплекс датира от средата на IV век пр.н.е. и е бил използван като храм на тракийския бог на безсмъртието Сабазий до IV век сл.н.е. С големина и планово решение, подмогилното съоръжение се нарежда сред най-важните архитектурни постижения в Тракия и Долината на тракийските владетели.
Комплексът се разполага на площ от 100 кв. м и се състои от пет правоъгълни и едно кръгло помещения. Гробницата е построена от два монолитни каменни блока с обща тежина 60 тона. Първият блок е във формата на куб, съдържащ гробната камера, а от втория е изработена покривната конструкция. Особено интересен е таванът на гробницата, където в издяланите орнаменти са вписани портрети на хора, фигури на животни и цветя.
В могилата са били открити конски скелет, оръжия, сребърна кана, сребърни украси за конска амуниция, фиала, монети на Филип II Македонски, керамични съдове и други предмети с висока художествена стойност.
Проучванията на археолозите от екипа на Георги Китов са довели до откриването на централната камера на подмогилното съоръжение, което е било разположено в южната периферия на насипа и е било обръщано на юг. Храмът е съставен от шест камери, разположени върху 100 кв. м площ. Архитектурата на съоръжението е впечатляваща - изработена е от добре обработени каменни блокове, здраво споени с железни скоби заляти с олово.
Могилата Оструша е била предмет на изучаване и през ранната Византийска епоха, когато е била използвана за християнски некропол. По време на Руско-турската освободителна война през 1877 – 78 г., могилата е била използвана като щаб на руските войски.
Област Стара Загора, до град Шипка, IV век пр.н.е. – IV век
Сподели:
