Охридско Кале
Охридското кале, известно още като Горни Сарай, което е средновековна крепост, обграждала столицата на Първото българско царство - Охрид. По-късно бива наречено и Самуилова крепост в чест на българския цар Самуил. Крепостта представлява значима историческа забележителност в град Охрид, Северна Македония, като през 1998 г. е обявена за паметник на културата.
Началото на историята се свързва с античния период, където селището, разположено върху два хълма, бива естествено защитено от езерото и стръмни склонове. Археологическите находки от елинистичната епоха разкриват богати гробни находки и римски останки, като градът преживява различни периоди на разцвет и упадък.
През V и VI век, Лихнид (предшественик на Охрид) вижда изграждането на множество раннохристиянски базилики. През IX век, българският княз Борис I превзема Охрид от византийците, което подпомага развитието на славянската църква. През 886 г., Климент и Наум, книжовници с голям принос в областта на църковното образование, пристигат в Охрид и развиват дейност в града.
След убийството на цар Самуил през 1015 г., Охрид попада под византийско владичество, но през IX и X век, след българските нашествия, градът се превръща в център на славянска култура и църковност. Когато Самуил става български цар, избира Охрид за столица и започва обновяване на крепостните стени през X век.
Историята продължава със завладяването на града от византийците и по-късните нападения през XI-XIV век. Крепостта е обновявана през времето на Самуил и по-късно, като в края на XIV век претърпява промени в структурата си поради въвеждането на артилерията.
Текстът завършва със завоеванието на Охрид от император Василий II през 1018 г., когато крепостта е разрушена. Охрид остава под византийско управление и през средновековието запазва своето значение като църковен център и архиепископия.
Северна Македония , гра Охрид, Χ – ΧΙ век
Сподели:
