Мезешка крепост
Мезешката крепост, известна още като Неузетикон или Неутзикон, е византийско укрепление, което е изградено през 11-12 век западно от село Мезек, община Свиленград. Разположена на издължена тераса в подножието на стръмно разклонение на североизточните Родопи, тя е била гранична стражева крепост, охраняваща територии между реките Марица и Арда.
Състоянието на крепостта днес е такова, че се запазва само част от стените, след като през 1900 г. части от нея са разрушени за използване на камъни за строеж на турски казарми в Свиленград. Стените са изградени от ломени камъни, споени с бял хоросан и украсени с тухлени пояса от външната страна. Входът в крепостта е на западната стена, защитен от кула.
Крепостната стена е завършвала със зъбери, но те са били разрушени през 1900 г. Въпреки това са запазени някои от крепостните стени и кулите. Името "Неутзикон" се споменава от Никита Хониат през 1193 г., когато тук Исак II Ангел успява да сломи бунта на своя братовчед Константин Ангел Дука.
Крепостта е част от природната забележителност "Калето", обявена за защитена територия в България.
Община Свиленград,северно от гръцката граница, XI–XII век
Сподели:
