Мадарският конник
Мадарският конник е средновековен барелеф, изсечен на отвесна скала близо до днешното село Мадара в Североизточна България. Това е единствен по рода си релеф в Европа от периода на ранното средновековие и е обявен от ЮНЕСКО за паметник на световното културно наследство.
Мадарският конник е основен символ на обхващащия серия обекти с религиозно, културно и военно предназначение Национален историко-археологически резерват „Ма̀дара“. Той се намира близо до едноименното село, на 18,2 km от Шумен, но в по-голямата си част се разполага на територията на община Каспичан. В близост се намират и археологическите резервати на средновековните български столици Плиска и Преслав.
Мадарският конник е открит за съвременната наука и описан за първи път през 1872 г. от Феликс Каниц. Подробното изучаване на релефа изисква скеле, каквото е издигано през 1895, 1905 и 1954 г. През 1905 г. е изготвена гипсова отливка на релефа. Този исторически паметник представлява скален релеф (барелеф), изсечен през VІІІ в. сл. Хр. върху отвесна скала на височина от 23 m. Стръмни стъпала вляво от него водят до Ма̀дарското плато. Размерите на изображението са 2,6 m във височина и 3,1 m ширина в основата. Изобразява конник, лъв, куче, орел и надписи на гръцки език.
Релефът представлява триумфиращ владетел и днес най-широко се възприема като символ на мощта на Първата българска държава. Детайлите определят датировката и подкрепят тезата за прабългарския произход на релефа, свързваща изображението с хан/кан Тервел (701 – 721 г.). Околните надписи са на гръцки език и съобщават за политически и културни събития във взаимоотношенията между България и Византия от 705 година през целия период VIII – IX в., като се споменават директно или с отправки владетелите Тервел, Юстиниан II, Кормисош и Омуртаг. Мадарският релеф е вписан в култов комплекс на терасата под скалите, създаден от Омуртаг.
Около фигурата на конника са издълбани надписи на гръцки език с важни сведения за българската история. Професор Веселин Бешевлиев предполага, че надписът може да „стои във връзка с името Аспарух“. Интересен и важен е надписът на Омуртаг, открит при езическото светилище в подножието на Мадарския конник: единствено в него е съхранено директно споменаване за върховния бог на прабългарите Тангра.
около Шумен, България, VIII в.
Сподели:
