Крепост Туида
Туида е ранновизантийска средновековна крепост, разположена на хълма Хисарлъка в североизточната част на Сливен. Тя е част от укрепителната старопланинска система, имайки съществено значение за отбраната на Римската и Византийската империи, както и за средновековна България.Археологическите разкопки, проведени от Историческия музей в Сливен и Археологическия институт при Българската академия на науките, разкриват интересни аспекти от историята и развитието на този регион. Началото на селището Туида/Суида е означено през късножелязната епоха и през следващите столетия се развива в тържище. Споменато е от различни исторически източници като град в източноримската провинция Хемимонтус.Крепостта е стратегически разположена и играе важна роля в историята на региона. Строена с техниката opus incertum mixtum през ранновизантийската епоха, крепостта издържа на нашествията на готите през 378 г., но по-късно е разрушена от хуните през V век. През VI век, по време на император Анастасий I, тя е възстановена и силно укрепена с пет реда тухли.От археологическите открития се разбира, че Туида е също и културен център. От средата на IV век се запазва трискрилна базилика и баптистерий с уникална мозайка. Селището е също и епископско седалище, свързано с Адрианополската митрополия.През V век крепостта отново е разрушена, вероятно от авари и славяни, но българите я възстановяват след присъединяването на района към Първата българска държава през 705 г. Оттогава насам селището продължава да съществува и развива своята история до XIII век.Отличителните археологически находки включват печата на княз Борис I, монети, керамика, оръдия на труда, костен материал и накити. Този регион е исторически и културен богатства, които допринасят към нашето разбиране за важната роля, която Туида играе в историята и културата на региона.
Област Сливен, VI – I век пр. Хр
Сподели:
