Крепост Цепина
Крепостта Цепина представлява исторически и археологически обект, който е изиграл важна роля през различни периоди от историята на България. Възникнала през средата на 9 век, тя е била свидетел на влизането и излизането на различни владетели и империи.Цепина става седалище на владенията на деспот Алексий Слав през периода след 1207 г., когато той се обявява за независим. Крепостта е внушителна, с външни крепостни стени, обхващащи голяма площ.През 1373 г., Цепина пада под османско владичество, след което историята й е свързана с влиянието на османската империя в региона.Археологическите проучвания в района на Цепина са открили следи от тракийско селище през ранната желязна епоха, римско и късноантично население. Останките включват трикорабна базилика от раннохристиянската епоха и жилища от средновековието.Системните проучвания на крепостта разкриват внешния й облик през средновековието. Състояла се е от укрепено градско ядро и подградие. Външните крепостни стени обграждат значителна площ, а цитаделата вътре е била защитена от допълнителни стени.Проучванията разкриват две църкви и водохранилища в крепостта. Едната църква е от раннохристиянски период, а втората, еднокорабна църква, датирана е от XII – XIII век.
Южна България, Община Ракитово, IX век