Голяма Арсеналка

Начало / Исторически обекти / Голяма Арсеналка
Надолу
Scroll Down
Голяма Арсеналка

Голяма Арсеналка

Могилата "Голяма Арсеналка" представлява тракийска култова постройка в Долината на тракийските владетели. Открита от Георги Китов, тази гробница заема важно място сред тракийските куполни гробници. Тя се състои от куполна камерна и правоъгълна предгробна камера с двускатен покрив, обрамена от монументална фасада. Цялата гробница е изградена от висококачествени гранитни блокове.

Според Георги Китов, могилата "Голяма Арсеналка" е натрупана в късния V век пр.н.е., а след това в нея е изградена гробница-мавзолей през IV век пр.н.е. Тя е изключително добре запазена и представлява една от най-добре изградените каменни куполни гробници в България. Гробницата има правилна пресечено-конична форма с кръгла площадка на върха, която е с диаметър 10 метра.

Археологическите проучвания на могилата започват през 1995 г. след регистрирането на три иманярски изкопа на северозападната периферия. Предварителни сондажи и геофизически измервания се извършват, след което започват разкопките. Въз основа на откритията, археолозите правят заключение, че гробницата-мавзолей е изградена върху вече съществуващ могилен насип.

Градежът на гробницата включва използването на каменни блокове, част от които са били отнети от самия могилен насип. Създава се примитивен зид като кожух около гробницата, а могилният насип се възстановява. Гробницата е изградена в югоизточната периферия на могилния насип, с лице на юг.

Проучванията показват, че гробницата "Голяма Арсеналка" е била предмет на няколко периода. Първоначално е бил натрупан могилният насип, след това част от него е отнета и е изградена гробницата-мавзолей. През третия период достъпът до гробницата е преустановен, и е построен примитивен преграден зид пред входа и фасадата. През четвъртия период гробницата е празна, и археолозите предполагат, че е била ограбена. Въпреки това, са открити артефакти в първата камера, като костите на кон са били разбъркани, а настилката на куполната камера съдържа златни и сребърни апликации, фрагменти от бронзови телчета и други ценности. Тези артефакти представляват богато погребение, но гробницата е била обектив на покражба в древността.

до град Шипка, V-IV век пр. Хр.