Демир баба теке
Демир Баба теке е алевийско светилище с тюрбе, разположено край село Свещари в област Разград, Североизточна България. Това светилище се намира в извивката на каньона на река Крапинец, до мощен карстов извор, и е част от историко-археологически резерват Сборяново. Текето е едно от първите национални паметници на културата в България, обявени официално през 1927 г. Според османската апокрифна книга "Вилаетнаме", тюрбето е построено между 1612 и 1617 г. и се предполага, че съдържа гроба на алевийския светец Хасан Демир Баба Пехливан от XVI век. Сградата на тюрбето е седмоъгълна, изградена от местен пясъчник, с полусферичен купол, достигащ 11 метра височина. Гробът на светеца се намира в средата на помещението и е ориентиран с главата на югозапад. През 1983-1991 г. разкопки в околността разкриват древно тракийско светилище под тюрбето, свързано с тракийския градски център през елинистичната епоха. Демир Баба теке е важно светилище, използвано от алевийци, християни и мюсюлмани. Ритуали като измиване в свещения извор, връзване на парченца от дрехи по дървета и курбани се извършват и до днес. Легендите свързват Демир Баба с драконоборец, лечител и победител на ламята. Мястото е било свещено за различни племена и народи в продължение на над 2000 години. През 1970 г. е обявено за паметник на културата, а в последните десетилетия се провеждат реставрационни дейности за запазване на архитектурното и историческото наследство.
Област Разград, край село Свещари, 1612 – 1617 г.