Червената църква
Червената църква „Света Богородица“, известна още като Червената черква, представлява античен християнски храм, който функционирал в периода от IV до XIV век. Разположен край град Перущица в България, този храм е в руини, но запазва своето историческо и културно значение. От 1927 г. е обявен за „Народна старина“, а през 1966 г. е обявен за паметник на културата от национално значение.Църквата има уникална архитектура, представляваща в най-високата си част централна четириконхална зала. Всеки от четирите й края разполага с полуцилиндрични ниши, покрити с куполи. Сградата разполага с издадени навън отделения от северната и южната страна. В северното отделение се намира басейн, облицован с розов мрамор, който първоначално е бил термална баня, а по-късно става баптистерий – място за извършване на кръщенията на новите християни. Църквата е построена през IV или пък началото на VI век по време на управлението на император Анастасий I и е една от най-старите църкви в Европа. Изначално, тя служила на римските легионери като терми и митраеум (храм на Митра). В процеса на разпространение на култа към бог Митра, храмът е издигнат и обогатен с религиозни елементи.Разположена на около километър от Перущица, в полите на Родопите, Червената църква се отличава със своята уникална легенда. Локацията на храма била внимателно подбрана в близост до старо езическо светилище и византийски град. Според преданието, този храм е известен с изцелителните мощи на християнски мъченик, загинал за утвърждаване на вярата в региона.
Област Пловдив,край град Перущица, V – VI век