Червен
Крепостта Червен е разположена до с. Червен на 34 км южно от град Русе. Крепостта е важен военен и административен център по време на Второто българско царство. Тя е разполоена на естествено защитено, от отвесни скали пространство. Тук първоначално е била изградена византийска крепост още през VI в. Възходът на крепостта се отнася към XII век, след въстанието на братята Асен и Петър. Тогава селище придобива градски облик, като благоприятното му местоположение бързо го превръща в голям търговски и занаятчийски център. През 1235 г. той е обявен за митрополитски център. При нашествията на татарите градът е бил опустошен. При Тертеровия род той получава най-голямо развитие, особено по време на управлението на Георги I Тертер (1277-1280), като той бил негово родово владение.
Крепостта Червен е била оградена с крепостни стени, а в защитеното пространство в североизточната част е разположена укрепена от кули цитадела. Основно място в цитаделата е заема т.н."замък", който е изпълнявал административни функции. Особено внимание заслужават и два тайни тунела, които водят до водоизточници в подножието на скала. Особено значение в историята на крепостта Червен заемат и църквите - тринадесет на брой, което показват и значението му като духовно средище.
През 1388 г. крепостта е превзета от армията на султан Баязид I, при което той е опустошен до основи. По време на Османското владичество, разбирайки стратегическото значение на крепостта турците я изградили отново, а някои църкви били превърнати в джамии.
Североизточна България, XII в.