Боженишки Урвич
Боженишки Урвич е средновековно каменно укрепление, днес археологически паметник със статут на обект от национално значение. Историята на това старо крепостно селище започва да се разкрива през 1918 г., когато сред корените на паднало вековно дърво е открит средновековен скален надпис на Севаст Огнян.
Археологическите проучвания, проведени през 1972 г., показват, че мястото е било населено още през праисторическата епоха, но първите крепостни съоръжения датират от V-VI век като част от ранновизантийската отбранителна система. Крепостта достига своя разцвет през XIII-XIV век, когато е построена най-външната крепостна стена, която прегражда единственото достъпно място от север към Боженица. В края на XIV век тя служи като седалище на болярина Огнен (Огнян) – кефалия при цар Иван Шишман.
През 1966 г., Боженишки Урвич е обявен за обект с национално значение, а през 1971 г. започват първите разкопки от експедицията "Севаст Огнян". Проучванията отнемат осем години, за да разкрият напълно крепостта, след което се насочват усилията към консервация и реставрация на разкритата архитектура.
Първоначално са разкрити три крепостни пояса, два от които са построени в края на V век и началото на VI век, а третият е от XIV век, времето на Иван Шишман. Вътрешната крепостна стена е с дължина от 200 метра и ширина на места 2,70 метра. Външната стена е с височина от 4 до 6 метра и разполага с четири контрафорса. Цитаделата има площ от 80 квадратни метра, а общата площ на крепостта е 1600 квадратни метра. Напечатляваща е и дълбоката измазана с хоросан щерна за вода яма с дълбочина от 10 метра, както и параклисът, издълбан в скала във вътрешността на крепостта.
Край портата, на дълбочина от 0,2 до 1,5 метра, е открито съкровище от 1327 сребърни грошове и полугрошове с изображение на цар Иван Александър и с образ на Богородица с малкия Христос на аверса. Монетите са орязани по краищата с цел спестяване на ценен метал, което сочи за инфлационен натиск върху българското монетосечене в периода и напрежение на финансите на държавата във връзка с военните действия.
Област Ботевград, село Боженица, ХІІІ-ХІV в.
Сподели:
