Боженци
Село Боженци играе ключова роля като исторически обект на България. През 1964 г. то е официално обявено за архитектурно-исторически резерват. Този престижен статут на селото подчертава неговата важност като представител на националното културно наследство и като пазител на архитектурата и традициите от периода на Националното възраждане в България.
Благодарение на статута на архитектурно-исторически резерват, в Боженци се запазва историческата атмосфера и традиционната архитектура от Националното възраждане. Забраната за строеж на сгради, които не съответстват на стиловете на селото, гарантира запазването на неговия неповторим дух и уникална визия.
Селото е разположено на около 9 km източно от центъра на Габрово и 6 km западно от Трявна, сред уютните разклонения на Габровските възвишения. Тук се предлага умереноконтинентален климат и разнообразен релеф, с надморска височина между 520 m и 570 m. Река Андъка извираща при селото и тече на север от него, допринасяйки за живописната природа на местността.
Според легендата, селото е основано през 1393 г. от благородната дама Божана, която е избягала от Търново след падането му под османска власт. Първите писмени свидетелства за Боженците датират от турски данъчен регистър от 1750 г.
През втората половина на XVIII век, Боженците развива своята роля като административен и търговски център. През 1839–1840 г. е изградена църква „Свети Пророк Илия“, а през 1872 г. е създадено ново училище. След Освобождението през 1878 г., селото е обявено за архитектурно-исторически резерват през 1964 г., което води до реставрацията на старите къщи. Боженците представляват уникален ансамбъл с къщи, църква и други сгради, които носят архитектурен и исторически интерес.
Община Габрово, село Боженци, 1393 г.