Боянска църква
Боянската църква "Св. св. Никола и Пантелеймон" е средновековна българска църква, която се намира в софийския квартал Бояна, на подножието на планината Витоша. Църквата е символ на българската култура и история и е вписана в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 1979 година под № 42. Тя е филиал на Националния исторически музей от 2003 г.
Храмът е двуетажен и принадлежи към типа двуетажни църкви-гробници, като долният етаж е предназначен за крипта (гробница), а горният - за семеен параклис. Църквата е съставена от три постройки, построени в различни периоди.
Първата сграда, изградена през X-XII век, е малка едноапсидна кръстокуполна църква с вградени подпори, образуващи вписан кръст. Фасадната пластиката е украсена с многостъпални засводени ниши и арки при отворите, допълнени с "вълчи зъби" от керамични зидарийни тела. През втората половина на XII век е изпълнен първият живописен слой на стенописите.
През XIII век, севастократор Калоян добавя притвор и кръстокуполен параклис на второ ниво над първоначалната църква, която става известна като Калоянова църква. Този етап от разширението също включва ново рисуване на стенописите, които покриват тези от XII век.
През 1882 година, третата, най-западна част на църквата е достроена. Църквата е предмет на спасително усилие, след като селяните планират да я съборят, но благодарение на царица Елеонора, втората съпруга на княз Фердинанд I, тя остава непокътната. След смъртта на царица Елеонора през 1917 г., тя е погребана до южната страна на Боянската църква.
Стенописите в църквата са от различни периоди - XI-XII век, 1259 г., XIV век, XVI-XVII век и 1882 г. Най-ценните стенописи са от 1259 г. и се приписват на така наречения "Боянски майстор" и неговата група. Стилът на стенописите е типичен за византийското изкуство от периода на Комнините, със забележимо влияние от константинополски и западноевропейски образци. През 2016 г., археолози разчитат надпис на дъбовата врата на църквата, оставен от Василий Зограф, един от зографите, които рисуват стенописите през 1259 г., правейки тази врата най-старата позната в България, на около 760 години. Ктиторите на храма са севастократор Калоян и съпругата му Десислава, а портретните изображения на тях и на българския цар Константин Асен и царица Ирина се отличават с индивидуалност и психологизъм
град София, края на Х век
Сподели:
