Беловска базилика
Беловската базилика "Възнесение Господне" или "Свети Спас" е древен християнски храм, разположен близо до град Белово в Пазарджишка област, България. Съществувала през ранносредновековието, тази базилика представлява част от разрушения късноантичен и средновековен укрепен град Левке. Тя е запазена до XVII век, когато е разрушена от османците по време на потурчването на българите от чепинските села. Базиликата се намира в местността Свети Спас (Спасовица) на северозападните склонове на Родопа планина, на 10 км южно от Белово и на около 1,5 км южно от село Голямо Белово. Достъпът до нея е по труднопроходим горски път, който води от град Белово. Базиликата е построена към края на V век и е част от укрепения град Левке, катедрала на Левкийската епархия. През средновековието около храма се развива манастир, известен като Голямобеловски манастир, разрушен през XVII век от турците по време на помохамеданчването на българите от Чепинското корито. Базиликата е трикорабна, триапсидна, с триконхален баптистерий и триделен нартекс. Археологическият комплекс представлява огромен археологически обект от късната античност и ранното средновековие. Описана от известни български възрожденци, включително Петко Славейков и Стефан Захариев, базиликата е предмет на научни изследвания и археологически разкопки.През 1994 г., базиликата е консервирана и реставрирана частично. Арките в преддверието са изградени, подовото покритие е насипано с чакъл, което позволява туристически посещения и запазване на структурата във времето.
Област Пазарджик, до град Белово, края на V век
Сподели:
