Белоградчишки скали
Белоградчишките скали са изключително впечатляващо природно образувание в Западния Предбалкан, разположено в южното подножие на Белоградчишкия венец. Това уникално место обхваща около 30 км вдълженост и има ширина от 3-5 км, протегаща се от връх Ведерник до околностите на село Белотинци. Отличаващи се с изключителни размери и форми, тези скални образувания са естествени и красиви, формирани в продължение на милиони години от ерозията на вода, вятър и колебания на температурата.
Белоградчишките скали представляват система от скални групи и единични скални разкрития, с височина на места до 200 метра. Те са съставени от утаечни скали от пясък и големи варовици, които са били обработени от елементите в продължение на векове. Червената или червенкава окраска на скалите е резултат от наличието на желязни оксиди и хидроксиди, допълнително оцветени от сиви и кремави варовици.
Ерозията на водата и вятъра е изваяла в скалите различни фантастични форми, приличащи на митични същества, човешки силуети, животни и птици. В течение на векове, хората са използвали естествените крепости, образувани от скалите, за различни цели. В района на Белоградчик е имало няколко стари крепости, използвани за военни и отбранителни цели.
В местността се намират над 100 пещери, образувани в пясъчника и варовика. Разнообразието на растителността върху скалите е скромно, но все пак срещаме няколко вида висши растения, адаптирани към този уникален местностен характер.
Белоградчишките скали са обявени за природна забележителност през 1949 г. и включени в списъка на Стоте национални туристически обекта. Освен това, те са включени и в Червената книга на България, отбелязани като уязвимо природно местообитание. Това уникално место предлага възможности за природолюбители и туристи, които желаят да се насладят на природната красота и историческото богатство на региона.
Западен Предбалкан, обалст Видин, 27 януари 1949г.