Белинташ
Белинташ е скала в Родопите с форма на малко плато, която носи следи от човешка дейност. Този обект се предполага, че е култов обект, използван за ритуални нужди през енеолита. На горната площадка на скалата са издълбани кръгли отвори, улеи, ниши и стъпала, които според някои образуват карта на звездното небе. Проточват се хипотези, че светилището е било посветено на бог Сабазий през периода, когато траките са населявали региона.
Скалното светилище се намира на 30 km югоизточно от град Асеновград и е второто по големина в България след Перперек. Площта му е около 5 декара, а дължината на скалната площадка е приблизително 300 m, с надморска височина от 1225 m. Локацията се намира в Родопите и е известна с магнитни аномалии.
Професор Ана Радунчева, известен български специалист по праистория, свързва енеолитния храмов комплекс до село Долнослав със светилището Белинташ, като ги разглежда като неразделна част от високопланинската система от скални светилища.
Теориите за произхода на името "Белинташ" включват тълкуване на топонима като "Белият камък". Смята се, че това идва от думите "бели" (бял) и "таш" (камък). Според краеведа Никола Боев, името може също така да се преведе като "камъкът на войната", свързвайки го със свещената война за главното светилище на Сабазий/Дионис в Родопите.
Белинташ е предмет на множество археологически изследвания, като археоастрономическите изследвания показват връзка между аномалиите и разположението на структурите в светилището. Откритията включват глинени енеолитни статуетки и керамика, които поддържат допускането, че светилището е активно използвано през енеолита.
Легендата за мястото разказва за българска мома, която за да спаси честта си, скочила от скалите. Този легендарен акт е свързан с наименованието на мястото – "Бела Снáга". Въпреки различните тълкувания, мястото остава важен археологически обект и свидетелство за древната история на региона.
Област Пловдив, Родопи, V век пр. Хр
Сподели:
