Базилика „Света София“
Храмът "Света София" в София, България, има дълга история, която се простира през вековете. Построен през IV век, той е една от раннохристиянските православни църкви и катедрален храм на столицата. Църквата е базилика с размери 46,45 метра дължина и 20,20 метра ширина, с централен кораб и странични кораби. Богдан Филов отбелязва нейното научно значение, като уточнява, че не притежава византийски характер и отразява старохристиянската църковна архитектура.
След християнизацията на Сердика през IV век, църквата претърпява редица промени и възстановки. През V век се предполага, че е построена почти отново, а през IX век е ремонтирана след покръстването на българите. През следващите столетия тя се използва като съборна църква и придобива статут на катедрална митрополитска църква по време на Второто българско царство.
През XV век след османското нашествие, храмът става джамия, като стенописите се унищожават. През XVI век и следващите векове, той е повторно възстановен и претрпява ремонти, но през XIX век е изоставен и използван като склад. През 1878 г. по време на Руско-турската война, храмът е посрещнат тържествено от руските войски.
През XX век, точно след Втората световна война, храмът е обявен за народна старина. През 1930 г. започва съвременното му възстановяване, а през 1955 г. става архитектурно-строителен паметник на културата. През 1980 – 1981 г. е възстановен екстериорът, а през 2012 – 2013 г. е завършена работата по консервацията и експонирането на интериора, включително и изграждането на подземен музей.
Днес "Света София" е от изключително значение за историята и културата, като в градинката от източната страна на храма е погребан писателят Иван Вазов.
град София, IV – VI век
Сподели:
