Бачковски манастир
Бачковският манастир "Успение Богородично" е вторият по големина български манастир след Рилския и е разположен край село Бачково, община Асеновград, област Пловдив. Манастирът е ставропигиален, което означава, че е автономен и подчинен само на своята администрация, а не на Църквата. С празник на 15 август, Бачковският манастир се намира в живописната долина на Чепеларската река, на около 10 километра южно от Асеновград.
Манастирът е основан през 1083 г. от Григорий Бакуриани и Абазий, брат на великия доместик на западните войски на византийския император Алексий I Комнин. Манастирският устав, съставен по заповед на основателя, е запазен в преписи на гръцки и грузински език. През XI век тук се формира книжовна школа, известна като Петрицонска, която осъществява връзките на средновековна Грузия с Византия. През 1344 г., Станимашката област е отстъпена на Иван-Александър от византийската императрица Анна Савойска.
След падането на Търново през 1393 г., Бачковският манастир продължава да играе важна роля, а през 1628 г. получава потвърждение на ставропигиалните си права от патриарх Кирил I Лукарис. През 1801 г., игуменът Макарий е утвърден от пловдивския митрополит, а през 1894 г. манастирът преминава под ведомството на Българската екзархия.
През 1941-47 г., в манастира е евакуирана Пловдивската духовна семинария. През 1947 г., избухва пожар, който унищожава богатата семинарска библиотека. В манастира са погребани българският екзарх Стефан и патриарх Кирил.Иконата на Пресвета Богородица в Бачковския манастир е неговата най-голяма светиня. Тя се съхранява в съборния манастирски храм и е предмет на почит и поклонение от страна на вярващите. Иконата е на Света Богородица и Младенеца, като от цялата композиция се виждат само техните лица. Всичко останало е покрито в знак на почит с два сребърни обкова.
Има два сребърни обкова върху иконата. По-старият от тях е с надпис, който посочва, че е бил дарен през 1311 г. от грузинците Атанасий и Окропир (Златоуст). По-новият обков датира от 1819 г.
Първото писмено сведение за иконата е от френския пътешественик Пол Люка, който посещава манастира през 1706 г. Той описва иконата и споменава, че монасите твърдят, че тя е рисувана от свети Лука. Има истории, свързани с иконата, в които се твърди, че тя е дошла в манастира от Грузия.
В манастира също така има предание, че иконата "прелетяла" от грузински манастир и "кацнала" в местността "Клувията" край Бачково. При този "кацване" се забелязвал лумнал неогъасващ огън. Пастири, брат и сестра, са я съзерцавали три нощи наред и са я отнесли в манастира, след което тя "бягала" и пак е връщана. Според предание, св. Богородица се присънила на един от монасите и му казала, че ще остане в манастира, ако ѝ отредят специално място вдясно при входа на храма. Всяка година на втория ден на Великден иконата се отнася с литийно шествие до "Клувията", където се служи молебен. Този обичай продължава и днес.
Така иконата на Пресвета Богородица в Бачковския манастир става не само религиозен символ, но и обект на възхищение и поклонение, съхраняващ богатата история и предания на манастира.
Област Пловдив, край село Бачково, XI- XX век
Сподели:
