Аул на хан Омуртаг
Аулът на хан Омуртаг, известен още като Омуртагов аул, е военно укрепление или укрепен дворец, изграден през 822 г. по време на управлението на хан Омуртаг. Това военно съоръжение, което е част от Плисковско-Преславската култура, се свързва със строителните дейности на самия хан. Счита се, че този аул може да бъде идентифициран като дворецът, споменат в Чаталарския надпис. От археологическите проучвания на обекта се разкрива, че аулът има и предходен културен пласт от IV-V век, свидетелстващ за готско присъствие в района.
Аулът се намира в местността "Хисар кале", на около 2 км южно от село Хан Крум и река Камчия, и на около 10 км от градовете Шумен и Велики Преслав. Въпреки че не е лесно достъпен и обектът не е облагороден, той е обект на археологически проучвания, започнали през 1957 г. и продължили до началото на 80-те години. През 2002 г. проучванията са подновени под ръководство на н.с. Тодор Балабанов от филиала на Археологическия институт към БАН в гр. Шумен.
През готския период в района са разкрити пет църкви, които свидетелстват за готски ариански епископски център. Под могила е открита голяма епископска църква, а в близост до нея - друга готска църква с ранни християнски стенописи, смятани за най-ранните в България. Този църковен комплекс се свързва и с готския епископ Вулфила, създал древногерманската азбука и превел Библията на готски.
През българския период, през 822 г., хан Омуртаг изгражда аула по модела на столицата на Първата българска държава - Плиска. Археолозите откриват пространство около половин декар в аула, което се предполага, че е било езическо култово съоръжение, където са правени жертвоприношения. Сред откритите артефакти са и каменен блок с канал за изтичане на кръвта от жертвените животни, както и следи от кози и зайци, които са били принесени в жертва. Ролята на аула във военната система на първата българска държава все още не е изяснена.
Област Шумен, V-IX век
Сподели:
