Алботински скален манастир
Алботинският (или Албутинският) скален манастир е недействащ средновековен скален манастир, разположен на територията на архиерейско наместничество Кула, във Видинска епархия, в местността Алботин (или Албутин), по течението на река Тополовец, между селата Градец и Раброво, близо до село Делейна. Манастирът се достига по стръмна, тясна песъчлива пътека, като в основата й е изградена Хайдук чешма. Въпреки че е лесно достъпен, по-късно през времето манастирът е използван за подслон на скотовъдци и каменоделци, бил е ограбван и вандализиран.
Историята на Алботинския манастир обхваща периода през 14 век, когато той е бил действащ. Това се потвърждава от запазени фрагменти от стенописи и надписи, както и от находките като обеци, наушници, гривни, открити в 29-те християнски гроба на територията му. Манастирът е служил като място за погребение както на светски лица, така и на духовни представители. В историческия регистър на Видинската кааза от 1560 г. се споменава изчезналото село Алтовин в близост до манастира.
Архитектурният комплекс е изграден върху варовиков масив на височина около 25 метра и използва плитки естествени пещери и скални навеси. Състои се от осем помещения, като църквата е разположена в средата на скалния масив. Храмът е трикорабен и е ориентиран от запад на изток. Южната и югозападната част от храма са напълно унищожени. Присъствието на баптистерий в храма подчертава, че той не е служил само за молитви на монасите, а и за обществени богослужения. Вторият етаж на манастирския комплекс включва помещение, което се предполага, че е било трапезарията. В западната част се намират други помещения - монашески килии, магерница, изба, складове. Съществуват и издълбани щерни за вода.
Въпреки че манастирът не е в действие, той продължава да бъде обект на интерес и предпазва архитектурната и историческа стойност на региона. Традицията на провеждане на събори и поклонения в подножието на манастира в деня на Великден също е запазена до днес и се превръща в събитие, придружено със специфични обичаи от страна на власите и българските жители.
Северозападна България, XIV век
Сподели:
