Самарското знаме

Самарското знаме е един от най-значимите символи на българската военна история. То е създадено от монахини в град Самара, Русия, и е предназначено за подкрепа на българското опълчение по време на Руско-турската война през 1877-1878 година. Знамето е изработено от трицветен плат с вшити златни кръстове, а на едната страна са изобразени образите на Иверската Богородица, а на другата - Светите братя Кирил и Методий. Живописните работи са извършени от руския художник Николай Симаков, а бродериите са направени от самарски монахини.

Знамето е предадено на великия княз Николай Николаевич, за да бъде връчено на българските опълченци. Неговото посвещение и предаване на българските войски се случва по време на специална церемония през май 1877 година в Плоещ. Оттогава знамето става неразделна част от българската военна история, носено в редица битки и боеве, включително при Стара Загора, Шипка и Шейново.

Защитавайки знамето по време на битката при Стара Загора, много войници губят живота си, включително и неговите знаменосци. Подполковник Павел Калитин е отбелязан с героични усилия за спасяване на знамето от турски плен. Този акт на храброст и саможертва става символ на вярността и решителността на българските войници.

След войната знамето е пазено в Радомир, където последният му знаменосец е Никола Корчев. През 1958 година са направени копия на знамето, едното изпратено в Централния военен музей в Русия, а другото остава в България. През 2004 година президентът на България Георги Първанов дарява четвърто копие на знамето на Зографския манастир, а през 2006 година монахините от Княжевския манастир даряват пето копие на Военноисторическия музей.

Самарското знаме остава символ на българската история, на националния патриотизъм и на жертвата за свободата и независимостта на страната.

Сподели: