Първата българска печатна книга
Първата българска печатна книга
"Абагар" е първата печатна книга в българската история, включваща елементи от новобългарския език и отпечатана на кирилица и хърватски (илирийски) през 1651 г. в Рим. Авторът е Филип Станиславов, бъдещ никополски католически епископ, който я издава в чест на легендарния цар Абгар V Уккама.
Книгата е молитвеник, предназначен за нуждите на католическата църква в България. Съдържа апокрифни молитви и религиозни разкази, които излизат извън рамките на католическите догми. Текстът е на кирилица и съдържа няколко илюстрации.
"Абагар" съдържа и новобългарски елементи, а влиянието на сърбохърватския език също се забелязва. Книгата е полиграфски оформена така, че да се носи "наместо силни мощи". Формата й, като амулет с текст и илюстрации, е насочена към традиционното почитане на словото от българите, но и против идолопоклонството, отхвърляно от тях.
"Абагар" е предназначена да служи като амулет, носен около кръста или лявата ръка, и е оформена като свитък. Отпечатана е анопистографски на пет големи листа с висока художествена стойност, поръчани от папа Григорий XIII и изработени от Робер Гранжон. Книгата е украсена с дърворезни гравюри, които включват изображения на свети Константин и Елена, но не и на Разпятието.