Покръстването на българите
Покръстването на българите
През 864 г., България започва процеса на покръстване, приемайки християнството като официална държавна религия. Причините включват необходимостта от обединяващ фактор сред разнородните народи в страната и стремежът към равнопоставеност в европейската общност.
Към средата на IX век, въпреки могъществото на България, тя изпитва изолация и се счита за варварска държава. Борис I осъзнава нуждата от приемане на християнството, което става и след загубата в битката с Византия. През 863 г., подписва "Дълбок мир", сключен в Константинопол, който обуславя приемането на християнството от Константинопол, а не Рим.
През 864 г., след земетресение и неурожай в България, Борис I подписва "Дълбок мир" с Византия, като приема християнството и се покръщава заедно с народа си. Този период е наричан "Покръстване на българите". Полагането на основите на новата вяра става под влиянието на византийски духовници, които масово покръстват народа. Борис I тайно приема християнството в началото на 864 г. и променя името си на Михаил III.