Календар

Смята се, че най - точен до установеното от съвременната наука астрономическо време календар досега е точно българския. Той е и най - старията такъв. Той е бил част от системата на древните българи. Освен него, тя включвала и група от 12 поредни години, които били обединени в дванадесет-годишен цикъл, подобно на Китайския зодиак, като единствената разлика в имената била, че маймуната от китайския календар съответсва на овен в нашия. Годините са 12, понеже толкова е врмето, за което Юпитер прави една обиколка около Слънцето. Българският календар по вид е слънчев, като годината е дълга 365 дни, с 364 календарни дни и един отделен. Тези 364 дни били разделени на четири сезона. Отделният ден се падал денят на зимното слънцестоене и не спавал към никоя седмица и месец. За сметка на това, годината започвала на деня след него. Този ден се наричал "Ден на Слънцето" и винаги се падал неделя. По този начин началото на седмицата била неделя. Годината имала 12 месеца, като всеки се казвал със същото име като кореспондиращата му година от двенедесет-годишния цикъл. Сигурно се чудите за единият ден, който остава в нашия календар за всяка високосна година - в българския календар на 4 години оставал като още един нулев ден. Отличаващото този календар от останалите, е  разпределението на дните, седмиците и месеците в годината и това, че се получавало годината и всеки сезон да почват винаги в неделя и да завършват в събота. 

Сподели: