История славянобългарска

Паисий Хилендарски написва "История славянобългарска" в Хилендарския манастир и Зографския манастир между 1760 и 1762 г. Този текст е първото възрожденско произведение в българската историография и играе ключова роля в формирането на българското национално самосъзнание. Авторът изразява мнение, че липсата на една обща история за българския народ, светци и царе, е причина за неговата ревност и жалост.
Текстът е структуриран в няколко части, включително предговори, раздел за славянските учители, разкази за българските и сръбските царе, както и глави за българските светци. Паисий използва компилация от различни исторически източници, включително трудове на други историци и български жития и грамоти на български царе.
Историята има и жанров характер, комбинирайки елементи от история, автобиография и публицистика. Паисий се обръща към читателя в предговорите, подчертавайки ползата от изучаването на историята и критикувайки чуждопоклонниците. Той използва достъпен български език, заявявайки се като автор и творец. Творбата също така има ренесансови елементи, като подчертава необходимостта от национално самосъзнание и сравнява българите с гърците.
Послесловието предоставя лични данни за Паисий и разяснения за мотивите му за написването на "История славянобългарска". Важно е отбелязването, че оригиналната чернова на този текст е била подменена от българските разузнавателни служби през 1984 г., но по инициатива на президента Петър Стоянов през 1998 г. е върната в Зографския манастир.

Сподели: